Производството по административнонаказателните дела, каквито са делата по съдебно обжалване на наказателните постановления се регламентира от ЗАНН, като за неуредените в същия закон въпроси съответно се прилагат правилата на НПК – чл. 84 от ЗАНН. Съдебната процедура е двуинстанционна, включва производство пред съответен районен съд и касационно обжалване пред административен съд.

ЗАПОЧНЕТЕ ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЖАЛВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ОТ КАТ ОТ ТУК >

Кой може да обжалва?

Лице, на което е наложено административно наказание с наказателно постановление, може да защити правата си по съдебен ред, чрез обжалване на постановлението, ако счита така определеното му наказание за незаконосъобразно наложено. Лицето, което е пострадало от административното нарушение също има право да обжалва наказателното постановление по повод определеното му обезщетение от административнонаказващия орган за причинените вреди.

Какво представлява жалбата?

Жалбата срещу наказателно постановление е средство за защита на правата и законните интереси на лицето, срещу което постановлението е издадено или лицето, имащо право на обезщетение, когато правата на тези лица са накърнени от постановлението или в процеса на неговото издаване.

С подаване на жалбата се предизвиква образуване на административнонаказателно дело пред компетентния районен съд, в което се упражнява съдебен контрол върху издаденото постановление и цялостното административнонаказателно производство.

Кои наказателни постановления подлежат на обжалване?

Наказателните постановления се обжалват, когато са незаконосъобразни – издадени в нарушение на процесуалните правила за административнонаказателното производство или поради нарушения на материалния закон. Същите могат да се обжалват и когато административното наказание е несправедливо и тежестта му е несъотносима с тежестта на извършеното нарушение – тук преценката е конкретна и се основава на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, наличието или липсата на настъпили вреди в следствие на нарушението, вината на нарушителя, поведението му по време на и след извършване на нарушението и изобщо всичко, което може да има връзка с определяне на относителната тежест на нарушението, за да може то да се съпостави с тежестта на наложеното наказание.

Предпоставки за предявяване на жалба или протест

За да бъде предявена жалба срещу наказателно постановление и същата да бъде годно средство за защита на посоченото в постановлението като нарушител лице, трябва да са налице определени предпоставки – пороци на наказателното постановление, в противен случай жалбата би била неоснователна, а именно:

I. Незаконосъобразност на наказателното постановление

 

Наказателното постановление ще е незаконосъобразно при нарушения на материалния закон или съществени нарушения на процесуалния закон. Такива случаи са налице при:

  1. издаване на наказателно постановление за деяние, което не съставлява административно нарушение било към момента на извършването му, било към момента на издаване на постановлението;
  2. издаване на наказателно постановление за нарушение, което не покрива състава на определената правна норма, на база на която е издадено постановлението – било защото не е извършено изобщо административно нарушение или защото същото не е довършено и е останало във фазата на опита, тъй като съобразно чл. 9, ал. 2 от ЗАНН, опитът към административно нарушение, с изключение на изрично посочените в същата разпоредба случаи, не се наказва;
  3. издаване на наказателно постановление за нарушение, което е извършено при условията на крайна нужда или неизбежна отбрана;
  4. издаване на наказателно постановление за приготовление към административно нарушение – чл. 9, ал. 1 от ЗАНН. Подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите при административните нарушения също могат да се наказват единствено в предвидените в закона случаи – ако за тях не е предвидено наказание, не могат да бъдат наказани по административен ред;
  5. издаване на наказателно постановление от некомпетентен орган – чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН определят като задължително изискване към всяко административнонаказателно производство наличието на компетентен за това орган. Органът следва да бъде материално компетентен (т. е. не може орган на власт, който отговаря за друг ресор, напр. контрол над храните, да наложи глоба за неспазване на правилата за движение по пътищата и др.). Органът следва да е местнокомпетентен, а и не на последно място по йерархия – в специалните закони, в които се уреждат отделните административнонаказателни разпоредби, изрично се посочват както контролните органи (тези, установяващи нарушението), така и административнонаказателните такива (издаващите постановлението);
  6. формални пороци на постановлението – неспазване на предписаната по закон форма на постановлението, липса на задължителен реквизит в постановлението, водещ до неговата незаконосъобразност или нарушения по формата и съдържанието на предхождащия го АУАН. Формалните пороци на АУАН и НП, най-често се отразяват върху правото на защита на нарушителя, но това не е задължително. Пороците във формата и/или съдържанието на АУАН трябва да са съществени, т. е. такива, които да рефлектират върху законосъобразността на АУАН и да не могат да бъдат отстранени при съставяне на наказателното постановление, тъй като чл. 53, ал. 2 от ЗАНН изрично допуска съставяне на редовно наказателно постановление и при пропуски в АУАН, ако са безспорно установени нарушението, нарушителят и неговата вина.

Пороци в АУАН, които са съществени са, например:

 

липса на задължителен реквизит на АУАН, който не може да се коригира с постановлението – непосочване на нарушението, на нарушителя, на актосъставителя или длъжността му, липса на описание на нарушението, на обстоятелствата по извършването му и др. под.;

– ако се касае за съставен устен АУАН – такъв няма изобщо правно действие и въз основа на такъв наказателно постановление не може да бъде издадено;

липса на приложен АУАН – това е пречка за издаване на наказателно постановление, освен в случаите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН;

– не се съставя АУАН и ако се касае за явно маловажно или маловажно нарушение по чл. 39 от ЗАНН, но ако лицето откаже заплащането на глобата по фиш – АУАН се съставя на общо основание;

липса на подпис на актосъставителя – в този случай АУАН е недовършен акт. Липсата на подпис прави АУАН нищожен, а издадено въз основа на такъв АУАН наказателно постановление – незаконосъобразно.

  1. Наказателното постановление е продукт на сложен фактически състав – то е резултат на проведено производство по установяване на административното нарушение. Ако това предхождащо го производство е опорочено, включително и ако е опорочен актът за установяване на административното нарушение (АУАН), с който приключва първата фаза на административнонаказателното производство, то ще е налице причина за отмяна на постановлението. Такива пороци обаче имат правно значение и могат да бъдат предпоставка за отмяна на постановлението, само ако са съществени.

Съществен е всеки порок, свързан с накърняване правото на защита на нарушителя. Независимо от това, че лицето може действително да е извършило нарушението и то да е извършено виновно и да подлежи на наказание, нарушителят има право на защита в административнонаказателното производство. Ако това право му е нарушено, то производството е опорочено и по-късно издаденото наказателно постановление би било отменено на това основание.

Случаи на нарушения на правото на защита на нарушителя са:

– на нарушителя не му е дадена възможност да предостави своите обяснения или възражения при съставяне на акта за установяване на нарушението или актът за установяване на административното нарушение не е съставен в негово присъствие (с изключение на хипотезите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН – допускащи съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, ако той след покана не се яви за съставянето му или макар да е известен не се намери на адреса, както и ако АУАН се съставя въз основа на официални документи);

нарушителят не е получил екземпляр от АУАН – това възпрепятства даването на обяснения и възражения по акта от нарушителя и възможността да предостави доказателства, които изключват отговорността му или установяват наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Връчването на съставения АУАН срещу подпис е особено съществена част от административнонаказателното производство, която ако не е осъществена издаденото впоследствие наказателно постановление би било опорочено;

нарушението не е описано конкретно в АУАН – това естествено също пречи на правото на защита на нарушителя, тъй като за да може да организира същата, той най-напред следва да знае за какво нарушение му е съставен въпросният акт. В АУАН не е достатъчно контролният орган, установил нарушението да посочи нарушения закон, а трябва да опише самото нарушение и обстоятелствата по извършването му, в противен случай е засегнато правото на защита на нарушителя;

– нарушителят не е получил екземпляр от наказателното постановление – постановленията според чл. 58 от ЗАНН се връчват срещу подпис, освен ако нарушителят не се намери на известния му адрес, а новият му такъв е неизвестен – последното се отбелязва върху постановлението и то се счита за редовно връчено. Ако този факт не отговаря на действителността, то постановлението няма да е връчено редовно и би било отменено само на това основание.

  1. Други пороци в производството по издаване на наказателното постановление: напр. съставяне на наказателното постановление след изтичане на сроковете за издаване на постановление или въз основа на АУАН, съставен след срока, в който е следвало такъв да се издаде, съставяне на постановление от лице, което е недопустимо да издава такова поради наличие на причини за отвод и др.

II. Несправедливост на наложеното наказание

Наложеното наказание е несправедливо, когато същото очевидно не съответства на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

При преценката на административнонаказващия орган трябва задълбочено да изследва всички обстоятелства по нарушението, вината на нарушителя, възможните изключващи отговорността обстоятелства, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и ако намери, че следва да се наложи наказание, то същото да съответства по тежест на нарушението.

ЗАПОЧНЕТЕ ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЖАЛВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ОТ КАТ ОТ ТУК >

Срокове за установяване на нарушенията

Административнонаказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изтекли определените в чл. 34 от ЗАНН срокове за това. Общият срок, в който може да се състави АУАН и производството по административното наказване да се осъществи е до три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.

Срокове за налагане на административни наказания

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН изисква постановленията да бъдат издадени не по-късно от 6 месеца след издаване на съответния АУАН. В противен случай производството следва да се прекрати. Ако постановлението бъде издадено след този срок, то същото ще е незаконосъобразно и ще бъде отменено само на това основание.

Срокове за възражения и жалби в административнонаказателното производство

1. В тридневен срок от съставяне и връчването на АУАН на нарушителя, последният има право да направи писмени възражения, ако не е направил такива при съставянето на акта или в допълнение към дадените вече възражения (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН). В същия срок нарушителят може да представи и документите, които съдържат доказателства за изключващи отговорността му или смекчаващи вината му обстоятелства и изобщо за всичко, което нарушителят счита, че е в негова полза при установяване на обстоятелствата по административното нарушение и могат да доведат до прекратяване на производството или налагане на по-ниско по размер наказание.
2. Срокът за обжалване на наказателното постановление е седемдневен и тече от връчването на акта на нарушителя, респ. пострадалия (ако същият ще обжалва постановлението по повод определеното му обезщетение), освен ако наказателното постановление не подлежи на обжалване (виж по-горе).
Забележка: Специални срокове са предвидени за възраженията и жалбите срещу електронни фишове по Закона за движението по пътищата – 14 дни.
4.3. Срокът за обжалване на постановеното от районния съд решение по жалба/протест срещу наказателно постановление е 14 дни и тече от връчване на съобщение за изготвеното решение.
4.4. Сроковете за отстраняване на нередовности по жалби в производството пред съд са седемдневни и текат от съобщението за оставяне на жалбата без движение.
4.5. Сроковете за обжалване на разпореждания и определения на съда за прекратяване на производството (чл. 63, ал. 2 от ЗАНН), са седемдневни и текат от получаване на разпореждането или определението на съда.

Страни в производството по обжалване на наказателното постановление

Обичайните страни в производството са жалбоподателят и административният орган, издал обжалваното постановление. Ако от административното нарушение е налице и пострадал, то същият може да се конституира в производството или като жалбоподател или като ответна по жалбата на нарушителя страна. Страна в производството може да бъде и прокурорът – ако е подал протест и така е инициирал производството, както и ако производството е образувано по жалба, но е преценил, че следва да встъпи в процеса.

Физическите лица – нарушител и пострадал, независимо дали последният е в качеството на жалбоподател или ответна по жалбата страна, могат да участват в производството лично или да се представляват от пълномощник – адвокат, възходящ или низходящ или съпруг на пострадалия/нарушителя – чл. 91 от НПК, приложим субсидиарно според чл. 84 от ЗАНН.

Компетентен орган

Споровете по законосъобразността на наказателните постановления се разглеждат от районните и административни съдилища.

Компетентният орган, разглеждащ жалбите срещу наказателни постановления като първа инстанция е съответният районен съд, определящ се на база района, в който е извършено или довършено нарушението, а за нарушения, извършени в чужбина – компетентен е Софийският районен съд. Районният съд заседава в едноличен състав.

Касационните административнонаказателни дела се разглеждат от административния съд, в чийто район попада съответният районен съд. Административният съд разглежда касационното административнонаказателно дело в състав от трима съдии.

Жалба срещу наказателното постановление

Производството започва с подаването на жалба, която задължително е в писмена форма. Жалбата срещу наказателното постановление следва да се подаде от нарушителя или пострадалия.

В жалбата следва да се посочат всички слабости на наказателното постановление, производството по издаването му, производството по установяване на нарушението и съставянето и връчването на АУАН, на които жалбоподателят основава неговата незаконосъобразност.

Към жалбата следва да се представят всички документи, на които жалбоподателят се позовава, за да установи незаконосъобразността на постановлението или явната несправедливост на наложеното наказание. Освен това следва да се посочат и свидетелите, експертизите, които ще се искат, ако това е необходимо, както и искания за издаване на съдебни удостоверения, искания за представяне на документи или прилагане на преписки от други органи и лица, трети на производството. Тъй като за разлика от исковите производства по ГПК, тук се допуска такива искания да се направят и в заседание по делото, не само със самата жалба, непредставянето на доказателство ведно с жалбата или ненаправено с жалбата искане не преклудира възможността на жалбоподателя да поиска, представи или посочи доказателства в подкрепа на тезата си.

Съдържанието и реквизитите на жалбата срещу наказателно постановление са изброени в чл. 320 от НПК – посочване на съда, до който се адресира, органът, чрез който се подава, имената/наименованието на жалбоподателя, постановлението, което се обжалва и в какво се състои оплакването от постановлението, доказателствата, които следва да се съберат и проверят от съда. Жалбата се подписва от подателя, а ако се подава чрез пълномощник, задължително се придружава от пълномощното.

Жалбата се подава с преписи според броя на заинтересованите страни. До даване на ход на делото, могат да се правят и допълнителни писмени изложения, за допълване доводите по жалбата – чл. 320, ал. 3 от НПК.

Петитумът на жалбата, т. е. това, което жалбоподателят иска да постанови съда с решението си по повод наказателното постановление може да бъде пълна отмяна на постановлението, частична отмяна на постановлението (напр. за част от наложените санкции, ако с постановлението са установени няколко нарушения и са наложени повече санкции), намаляване на наказанието, наложено с постановлението или установяване явната маловажност на деянието и отмяна на наказателното постановление на тази база.

Производство пред районен съд

Жалбата се подава чрез административнонаказващия орган, който е длъжен в срок от седем дни от постъпването им да ги комплектува с преписката и да ги изпрати в компетентния районен съд. Административнонаказващият орган прилага и съпроводително писмо, в което посочва доказателствата, които подкрепят постановлението, като прилага писмените (напр. ако се оспорва компетентността на органите, установили нарушението или наложили наказанието – прилага заповедите, с които същите са оторизирани да извършват контрол или да налагат административни наказания и др. под.)

След постъпването на жалбата, ведно с преписката в съда, председателят на съда разпределя делото в съответния състав.

Съдебните заседания се провеждат с призоваване на страните – жалбоподателят и административният орган, пострадалият, който е поискал обезщетение, включително и пострадало държавно учреждение/организация/предприятие, на което е определено служебно обезщетение в наказателното постановление, както и с призоваване на посочените свидетели и вещи лица.

Неявяването на някоя от страните не е пречка за провеждане на заседанието, освен ако е налице уважителна причина за това – внезапно заболяване, служебен отпуск и др. По същия начин стои въпросът и с другите призовани за делото лица – свидетели, вещи лица, заинтересовани страни.

Сред свидетелите най-важно място заема актосъставителят, който обикновено се разпитва първи. Разпитът се води най-напред от съда, като всяка от страните може да поставя своите въпроси за допълнителни разяснения на отделни обстоятелства. Актът за установяване на административното нарушение се предявява на актосъставителя, който освен това може да си служи с бележки или части от административната преписка за установяване на обстоятелствата, послужили му при установяване на административното нарушение.

Всяка от страните представя своите доказателства и след изчерпване на доказателствените искания и събиране на всички допуснати доказателства, страните правят своите пледоарии, в които изразяват становището си по законосъобразността/незаконосъобразността на наказателното постановление, като първи излага тезите си жалбоподателят. Принципът на непосредственост предполага изложението да е устно и затова не се приема представянето на писмени бележки от страните.

След приключване на устните състезания, делото се обявява за решаване, като съдът се произнася с решението си в срок от тридесет дни от датата на последното заседание.

Възможните решения, които съдът може да постанови в случая са следните:

 1) отмяна на наказателното постановление – поради съществени нарушения на процесуалния закон или нарушения на материалния закон;

 2) частична отмяна на наказателното постановление – отново по горните причини, когато същото е опорочено само отчасти;

 3) отмяна на наказателното постановление и определяне на друго административно наказание, когато наложеното такова е явно несправедливо. Съдът няма право да наложи по-тежко наказание от определеното от административния орган, ако не е подаден протест от прокурора срещу размера на наложеното наказание и се иска именно неговото завишаване;

 4) отмяна изцяло, отчасти или изменение на постановлението в частта за обезщетението, ако там са налице допуснати пропуски или незаконосъобразност;

 5) отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление, ако същата е изцяло неоснователна.

Производство пред административен съд

Решението на районния съд се обжалва с касационна жалба пред съответния административен съд. Срокът е 14 дни за подаване на жалба, считано от деня на получаване на съобщението за изготвеното решение от районния съд.

Касационна жалба или протест се предявяват от страната, която не е удовлетворена от съдебното решение. Правен интерес от обжалване няма страна, която е получила търсената защита в първоинстанционното производство.

Касационната жалба е писмена, следва да съдържа реквизитите по чл. 212 от АПК. Ако жалбата е нередовна – същата се оставя без движение със седемдневен срок от съобщението за това за отстраняване на нередовностите. Жалбата се придружава от писмените доказателства, които жалбоподателят иска да представи на касационната инстанция, както и от документ за платена такса, ако такава се дължи и пълномощно, ако се подава чрез пълномощник.

 Основанията за предявяване на касационна жалба са:

 а) нищожност на решението на районния съд;

 б) недопустимост на решението на районния съд;

 в) неправилност на решението на районния съд:

 – при нарушения на закона (неправилно приложение на закона или прилагане на закон, който не е следвало да бъде приложен),

 – при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (ако нарушението е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и това не е отстранено, решението е немотивирано или липсва протокол от съдебното заседание; решението е постановено от незаконен състав, тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на решението),

 – ако наказанието е явно несправедливо (когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НПК);

 г) необоснованост на решението на районния съд – решението и мотивите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Делото се разглежда с участие на страните – жалбоподателят и ответната по жалбата страна, както и прокурорът. След изчерпване на доказателствените искания (които трябва да са направени още с жалбата), страните излагат своите тези по основателността/неоснователността на жалбата и делото се обявява за решаване. Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на делото.

Произнасянето на административния съд следва да се осъществи в едномесечен срок от последното съдебно заседание.

Възможните решения на административния съд са:

 – отхвърляне на жалбата като изцяло неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение;

 – при нищожност – да прогласи нищожността на решението, като прекрати или върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;

 – при недопустимост – да обезсили решението, като прекрати или върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;

 – при неправилност – да отмени (изцяло или частично) или измени решението.

Когато административният съд отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила или когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество. АС решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано решение.

Ако делото е върнато за ново разглеждане в районен съд, допустими са нови доказателства само ако те не са били и не са могли да бъдат известни на страните при първоинстанционното разглеждане на делото. Такива доказателства са допустими и при повторното разглеждане на делото пред касационна инстанция в подобни случай.

Решението на касационната инстанция не подлежи на обжалване.

Такси и разноски

За обжалването на наказателните постановления не се дължи внасяне на държавна такса. Правилото е валидно както за производството пред районния съд, така и за касационното производство пред компетентния административен съд.

ЗАПОЧНЕТЕ ПРОЦЕДУРАТА ПО ОБЖАЛВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ ОТ КАТ ОТ ТУК >